Край извора от жажда ще загина, 
край огъня треперя вкочанен, 
в родината си сякаш съм в чужбина, 
като във пещ пламтя и съм студен. 
Съвсем съм гол и царски пременен, 
усмихнат плача, чакам без отрада, 
посрещам мъката като награда, 
могъщ и слаб в един и същи час, 
от радостта не чувствувам аз наслада, 
добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина, 
а спорното е сигурно за мен, 
в незнаен път с доверие ще мина, 
в случайността съм твърдо убеден. 
Печеля, но от загуби сломен, 
в зори усещам нощната прохлада, 
лежа, а пък пръстта под мен пропада, 
без пукнат грош съм по-богат от вас, 
наследник съм, но дял не ми се пада, 
добре приет и нежелан съм аз.

Безгрижен съм, ала като мнозина 
от тежка участ съм сломен, 
гневът ми е възторг наполовина, 
от откровеността съм оскърбен. 
Ще тръгна с онзи, който някой ден 
посочи лебед стар за врана млада, 
щади ме този, който ме напада, 
лъжата с истината смесва глас 
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.

Сбрах, господи, от знания грамада, 
а сред невежество душата ми пропадa, 
пристрастен, искам равенство за нас. 
Залог ли търся? Чакам ли пощада? 
Добре приет и нежелан съм аз.